Out-of-Body Experiences - Bulgaria
Ноември 24, 2014, 02:45:24 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини: При проблеми с форума изпратете заявка с вашия IP-адрес и описание на abuse@stozher.com
 
   Начало   Помощ Търси Вход Регистрация  
Страници: [1] 2
  Изпечатай  
Автор Тема: Време е за приказка...  (Прочетена 1530 пъти)
Electra
Full Member
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 139



« -: Декември 01, 2013, 09:02:55 »

Днес искам да споделя една притча с вас, защото наистина всичко, с което разполагаме  е само – ВРЕМЕ.
Използвайте го пълноценно, за да победите себе си и да се превърнете в човекът, за когото винаги сте мечтали.


Сделка за живот

Един мъж решил, че желае да се наслаждава на живота. Вярвал, че за тази цел трябва да разполага с достатъчно пари. Смятал обаче, че не може да изпита истинско удоволствие, ако то бъде прекъсвано от неприятната потребност да печели пари.
И взел мъдро решение: Понеже бил човек на реда, решил да раздели живота си на две, за да не се разсейва в нито един от етапите. Първо щял да спечели парите, а после щял да се наслаждава на всички удоволствия, които му се приискали. Преценил, че един милион долара са напълно достатъчни, за да изживее живота си спокойно.
Мъжът посветил всичките си усилия да прави и трупа богатства. В продължение на години всеки петък разтварял счетоводната книга и пресмятал придобитото.
- Когато спечеля един милион – казвал си той, – ще престана да работя. Ще се отдам на удоволствия и развлечения. Няма да допусна да ми се случи това, което се случва с другите – повтарял си той, – които, като натрупат първия милион, започват да мислят за още един.
И за да не се колебае, окачил на стената огромен надпис:
“САМО ЕДИН МИЛИОН”
Минали години. Мъжът пресмятал и събирал. С всеки изминал ден се приближавал все повече към целта. Предвкусвал удоволствието, което го очаквало. Един петък подскочил от изненада, като видял числата. Сумата била 999 999, 75 долара. Оставали само 25 цента до милиона! Той отчаяно започнал да търси в джобовете на всяко сако, на всеки панталон, във всяко чекмедже монетите, които липсвали… Не искал да чака още една седмица. В последното чекмедже на един шкаф най- после намерил тъй желаните двадесет и пет цента.Седнал на писалището си и написал с огромни цифри:
1 000 000
Доволен, той затворил книжата, погледнал надписа и си казал:
- Само един. Сега ще се наслаждавам…
В този момент на вратата се почукало. Мъжът се учудил, защото не очаквал никого. Отишъл да отвори.
Една жена, облечена в черно и с коса в ръка, му казала:
- Време ти е.
Това била Смъртта.
- Не… – промълвил мъжът. – Още не… Не съм готов.
- Време ти е – повторила Смъртта.
- Но аз… Парите… Удоволствието…
- Съжалявам , часът ти настъпи.
- Моля те, дай ми поне още една година, отложих всичко в очакване на този момент, умолявам те…
- Съжалявам – казала Смъртта.
- Нека се споразумеем – предложил отчаяно той. – Успях да спестя един милион долара, вземи половината и ми дай още една година. Става ли?
- Не.
- Тогава ти предлагам всичко, но ми дай поне един ден. Толкова неща трябва да свърша, толкова хора да видя, толкова разговори отложих… моля те.
- Време ти е – повторила неумолимо Смъртта.
Мъжът свел глава примирено.
- Имам ли още няколко минути? – попитал.
Смъртта погледнала зрънцата пясък в часовника си и отвърнала:
- Да.
Мъжът взел писалката си и един лист от писалището и написал:
"Читателю, който и да си ти.
Не успях да купя нито един ден живот с всичките си пари.
Внимавай какво правиш с времето си.
То е най- голямото ти богатство."

Хорхе Букай – “Пътят на сълзите”
« Последна редакция: Декември 01, 2013, 10:44:03 от Electra » Активен

Онова, което виждаш ти - е предназначено за теб. Не очаквай да го видят и другите.
Electra
Full Member
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 139



« Отговор #1 -: Декември 02, 2013, 04:15:33 »

Като заговорих за време и се замислих какво всъщност се опитваме да правим с него. Даваме ли си сметка с какво разполагаме  в момента ¬ повече минало или повече настояще и дали това е от значение в крайна сметка.  Не вървим ли по един и същи път почти цял живот, дори да ни е втръснал до полуда, отказвайки да влезем в друго разклонение чисто и просто от страх да не загубим ежедневната сигурност.
Колко време изразходваме да подреждаме живота си, а той като че ли напук все ще ни се изплъзне, все няма да е по нашето желание. Животът е спонтанност, перфектен ритъм, преливане от форма във форма, той няма нужда от нашата подредба, той отдавна е „подреден”.  Лошата новина е, че имаме ограничено време да се опитваме да го разгадаем. Добрата е, че имаме избора как да възприемем случващото ни се. Защото добро и зло са относителни понятия в зависимост от гледната точка.

Знаем, че тялото е уплътнена светлина и на съзнанието никак не му е леко да съжителства в него, затова и  винаги ще се стреми обратно към първоизточника. От гледна точка на чистото съзнание всички ние сме избрали да се завръщаме отново и отново в тяло с цел развитието на нашата Душа. Всеки път обаче конкретното преживяване на отделяне от безформеното универсално ниво и преминаването в границите на телесната форма създава дълбоко безпокойство. Ние забравяме предишните си опитности  и изпитваме непреодолим страх, чиято причина не можем да си спомним. Но копнежът остава. Може би и затова толкова силно ни се иска да се отделим от тялото си, да излезем от формата и да навлезем в абстракта без граници.

Но предназначението на човешката опитност е заложено именно в предизвикателството на материалното ниво. Черпейки сила от Висшя Аз, следвайки собствената си интуиция и желание за преживяване и осмисляне на нещата, човек трябва да е здраво стъпил на крака, а с шепи да излива от Духа - тук на земята. Какво се опитвам да кажа – дори да не успеете да се отделите от тялото си в будно състояние, не мислете, че това ви прави по-лоши или по-недуховни от други. Много по-важно е каква опитност ще придобиете докато сте в това или друго тяло, защото Душата никога не спира и никога не забравя.
Много по-важно е колко време изразходвахте днес да съжалявате за миналото, да се фокусирате върху неща, които не искате да ви се случват, да се откажете от това, което ви влече и да последвате парите. Да задържате гняв и да не можете да простите, да се самонакзвате за това, което сте.
Много по-важно е колко време отделихте да се усмихнете на някой непознат, да се усмихнете вътре в себе си, да спрете пороя от ненужни мисли и страхове, да свалите маските и просто да сте.

" Много от нас чукат на вратата, но остават навън, защото да почукаш и да влезеш са изцяло различни действия.
Да почукаш на вратата е необходимо, състои се от учене, четене на книги, присъствие на семинари, задаване на въпроси, интересуване от дадено нещо.
Но да влезеш- се изисква още повече смелост и активност. Изисква се първо да навлезеш в себе си, да откриеш скритите си мотиви и желания, да видиш противоречията и да осъзнаеш силата на самопромяната. И след това да действаш!"
Житейски мъдрости

Е, времето тече... не знаем колко дни оставт в живота ни, но колкото и да са – нека ги изпълним с живот. Не можем да променим дължината му, но със сигурност можем да повлияем на ширината и дълбочината му.

« Последна редакция: Декември 02, 2013, 09:38:38 от Electra » Активен

Онова, което виждаш ти - е предназначено за теб. Не очаквай да го видят и другите.
струна
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 911


WWW
« Отговор #2 -: Декември 02, 2013, 08:08:53 »

Пишеш много красиво  Smiley
Активен

Ако съзнаваш, че съзнаваш... то ти несъзнаваш! Ти просто се самонаблюдаваш. Съзнаването е всепоглъщаш акт недопускащ саморефлексия.
Electra
Full Member
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 139



« Отговор #3 -: Декември 02, 2013, 09:28:37 »

 Smiley  Smiley Струна, благодаря за подкрепата. Време е да споделя следващата приказка.
 
Често си мислим, че с повтаряне на мантри, дълги медитации и обети за мълчание сме станали неимоверно добри и надраснали останалите „хорица”. Но когато дойде време да приложим знанието на практика, когато ни подложат на теста „живот в действие, я да те видим сега”,  тогава е момента да предизвикате себе си и да наблюдавате внимателно как реагирате. До колко сме готови да споделяме и даваме, до колко мъдростта успява да отвори сърцата ни и да извади най-доброто от нас. 
Всъщност нека всеки сам да отговори честно пред себе си до колко и с кого  е готов  да раздели  едно най-обикновено пакетче бисквити??

Пакетче с бисквити

Една жена трябвало да прекара няколко часа на едно летище, за да изчака полета си. Тя си купила книга и пакет бисквити. Докато четяла до нея седнал  млад мъж.
Той протегнал ръка и без да се срамува, започнал да взема  бисквитки от пакетчето, стоящо между тях. Една след друга те изчезвали в устата му.
Жената решила да не му прави забележка, но започнала да вади бисквитки и да ги яде с неговото темпо. По едно време тя си помислила:
,, – Ако не бях толкова възпитана и образована, досега да съм зашлевила господинчото.”
Всеки път, когато си вземала бисквитка и мъжът правел същото. Погледите им постоянно се засичали и когато в пакетчето останала една бисквитка, жената се зачудила, как ли ще постъпи безсрамникът сега.
Младежът взел последната бисквитка, разчупил я на две и й подал едната половинка.
Тя рязко взела сладката и си казала на ум:
,, – Колко невъзпитан тип. Колко неблагодарен. Дори не ми благодари!”
Скоро жената чула обявяването на полета си и с облекчение се отправила към обявения изход без да се обръща назад.
След като се качила в самолета и седнала, тя отворила чантата си, за да извади книгата  и каква била  изненада й като видяла пакетче бисквити, невинно лежащо в дъното на собствената й чанта.
- Боже мой, ако моите бисквити са тук, значи онези бисквити, които изядохме са били негови и той е разделили всичко с мен по равно.
Било прекалено късно да се извинява, да благодари. Останала й само мъката да признае, че всъщност невъзпитаният и безсрамен крадец  е тя, а не този, който тя заклеймявала през цялото време на летището.

Колко пъти в живота ни се е случвало да сме сигурни, че нещо е станало по определен начин, а да се окаже, че изобщо не е било така.
Нека помислим два пъти преди да съдим другите.
Нека преди да се усъмним в тях и да мислим лошо да се огледаме в себе си.
Джериес Авад
Активен

Онова, което виждаш ти - е предназначено за теб. Не очаквай да го видят и другите.
струна
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 911


WWW
« Отговор #4 -: Декември 04, 2013, 03:31:13 »

Сладки бисквитки!  Smiley Браво!
Активен

Ако съзнаваш, че съзнаваш... то ти несъзнаваш! Ти просто се самонаблюдаваш. Съзнаването е всепоглъщаш акт недопускащ саморефлексия.
Electra
Full Member
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 139



« Отговор #5 -: Декември 04, 2013, 10:47:57 »

Логика или интуиция, ума или сърцето, тялото или душата, видимото или невидимото, шума или тишината, всичкото или нищото.....
Къде се намира човекът в тази вечна двуполюсност,  кое да избере и да следва. Истината е и в двата полюса, истината е в стремежа към баланс, но ако достигнем пълния и съвършен баланс какво ще последва?  Ще последва пълен и съвършен покой, в баланса няма движение, той е статичност, а животът е глагол – той е движение, той е развитие по спиралата нагоре, той е вечният стремеж към недостижимия баланс.  Затова човекът е направен винаги да създава някакви излишъци било то в материален или емоционален, или ментален план, а Всемирът винаги ще се стреми да ги балансира чрез космичните закони, чрез кармата и причинно следствените връзки. Така винаги ще има движение,  несъвършеното вечно ще копнее по съвършеното...
А сега пожелавам на всички прекрасна вечер с тази приказка за лека нощ  Smiley


Интелекта и сърцето

Имало двама просяци, които живеели извън някакво село. Единият бил сляп, а другият нямал крака. Един ден гората до селото, в която живеели просяците, се запалила. Тези просяци, разбира се, били конкуренти – с една и съща професия, просещи от едни и същи хора – и непрестанно били ядосани един на друг. Когато гората се запалила, онези двамата  се замислили за момент.
Те били врагове, дори и не си говорили, но това бил извънреден случай. Слепият казал на онзи, който нямал крака:
- Сега единственият начин да избягаме е като седнеш на раменете ми; използвай моите крака, а аз ще използвам очите ти. Само така ще се спасим.
Другият веднага го разбрал. Те прекратили враждата, станали приятели и спасили живота си.

Това е една източна притча. Тя е за интелекта и сърцето. Тя няма нищо общо с просяците, а се отнася за теб. Тя няма нищо общо с гората, която се е запалила, а с теб – защото ти си обхванат от пожар. Във всеки момент гориш, страдаш, обзет си от нещастие, от мъка. Сам, твоят интелект е сляп. Той има крака, може да тича, да се движи бързо, но тъй като е сляп, не може да избере правилната посока, в която да се движи. И непрекъснато ще се спъва, ще пада, ще се наранява и ще чувства живота си безсмислен. Интелектуалците по цял свят казват:
 „Животът е безсмислен“. Причината животът да им изглежда безсмислен е, че слепият интелект се опитва да види светлината. Това е невъзможно.
В теб има сърце, което вижда, чувства, но което няма крака; то не може да тича. То си остава там, където е, тупти, чака… някой ден интелектът ще разбере и ще е в състояние да използва очите на сърцето.
Когато казвам думата упование, имам предвид очите на сърцето. А когато казвам съмнение, имам предвид краката на твоя интелект.
Двете заедно могат да се измъкнат от пожара, в това няма никакъв проблем. Но помни, интелектът трябва да приеме сърцето да се качи на раменете му. То не може иначе.
Сърцето няма крака, а само очи, и интелектът трябва да слуша сърцето и да следва насоките му.
Във властта на сърцето интелектът става разумен. Това е трансформация, тотална трансформация на енергията. Тогава човекът не се превръща в интелектуалец, а просто става мъдър. Мъдростта идва чрез срещата на сърцето и интелекта. И веднъж щом се научиш как да създаваш синхронност между пулса на твоето сърце и работата на твоя интелект, ти имаш цялата тайна в ръцете си, ключа, който отключва всички мистерии.

Ошо
« Последна редакция: Декември 04, 2013, 10:50:04 от Electra » Активен

Онова, което виждаш ти - е предназначено за теб. Не очаквай да го видят и другите.
Electra
Full Member
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 139



« Отговор #6 -: Декември 05, 2013, 09:40:36 »

 Smiley  Smiley  Smiley

"Ако си достатъчно смел да изоставиш всичко познато и удобно, което може да е всичко - от дома ти до старите угризения и тръгнеш на път в търсене на истината, бил той вътрешен или външен. Ако искрено приемеш всичко случващо ти се по пътя като знак. Ако приемеш всеки срещнат по пътя като учител.
Ако си готов да приемеш и простиш някой трудни истини за себе си, тогава истината няма да бъде скрита от теб.
Яж – храни тялото и сетивата си с най-желаното и най-доброто;
Моли се – разговаряй с гласа на Бога в теб, оплаквай се, питай, провокирай – той ще те изслуша и ще ти отговори;
Обичай – покажи и подари желаната обич, сякаш никога не си бил нараняван от приятел, любим или от себе си.
И още нещо много важно, което не трябва да забравяме - щастието е следствие от усилията на човека. Бориш се за него, стремиш се към него, изискваш го, а понякога дори тръгваш да го търсиш по света..."
 "Яж, моли се и обичай"- Елизабет Гилбърт
Активен

Онова, което виждаш ти - е предназначено за теб. Не очаквай да го видят и другите.
Rаyfull
Administrator
Sr. Member
*****
Неактивен Неактивен

Пол: Мъж
Публикации: 449



WWW
« Отговор #7 -: Декември 05, 2013, 11:23:25 »

Здравей, Electra,

Темата в която пишеш е "Опитности" и тъй като не виждам да пишеш за ОС, ИИТ или друга твоя ИСС опитност, моля, избери си тема в която да преместим "Време е за приказка...".

Поздрави,
Rayfull
« Последна редакция: Декември 05, 2013, 11:26:03 от Rаyfull » Активен

Докато не сме на същото ниво аз (ще) съм на различно
Electra
Full Member
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 139



« Отговор #8 -: Декември 05, 2013, 11:44:08 »

Здравей, Rayfull,

Пиша в тема "Опитности", защото смятам, че това, което споделям са именно преживяни  опитности на хора.
Но ти като админ по-добре ще прецениш къде да преместиш моите писания. Вярвах, че ще са полезни все на някого  Smiley

Поздрави,
Electra
Активен

Онова, което виждаш ти - е предназначено за теб. Не очаквай да го видят и другите.
Rаyfull
Administrator
Sr. Member
*****
Неактивен Неактивен

Пол: Мъж
Публикации: 449



WWW
« Отговор #9 -: Декември 06, 2013, 12:20:42 »

Добре, оставяме темата така, sharing is caring. А ти какво мислиш за ИИТ?
« Последна редакция: Декември 06, 2013, 12:24:53 от Rаyfull » Активен

Докато не сме на същото ниво аз (ще) съм на различно
Electra
Full Member
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 139



« Отговор #10 -: Декември 06, 2013, 09:32:22 »

Благодаря за разбирането, Rayfull  Smiley  Smiley
Какво мисля за ИИТ ? Прадполагам, че наистина е прекрасно преживяване. На мен лично все още не ми се е случвало, може би защото не съм се стремяла точно към това. Има много и различни опитности, които отварят вратата в посока навътре. Вечните въпроси – Какво съм? Кой съм аз? Защо съм тук? Какво се крие отвъд завесата? – са всъщност мощен психологически двигател, който задвижва намерението в човека да търси цял живот отговори, които обаче са необхватни за човешкото съзнание. На това ниво абсолютната истина е недостижима, способни сме да видим само отделни фрагменти от нея, а парченцата са неизброимо много, което пък още повече обърква търсещият.
Не мисля, че целта на живота е само достигане на безкрайното блаженство, по-скоро целта е трансформацията. Трансформиране на формата – семето в цвете, костилката в дърво, гъсеницата в пеперуда, яйцето в птица.   Душата съблича една дреха(тяло) и облича друга в един дълъг процес, трансформирайки непрекъснато съзнанието. Всичко материално, което съществува в тази вселена е дошло и трансформирано от духовното. Нищо не идва и нищо не си отива, то е в непрекъснат процес на преливане от едно в друго.
Вероятно това обяснява и интересното поведение на съзнанието – то заявява намерение да влезе в тяло, но озовавайки се  в тежките плътности започва да търси начини за напускане на  това тяло.
Самият така да го наречем акт на излизане от тялото е вид механичен процес и той не би донесъл нищо съществено на преживяващият го, ако той не осъзнава дълбочината на случващото се. Ако все още не е открил вътрешния си център, връзката му с Абсолюта, Всичкото, Нищото. Ако все още не е разбрал, че е единица, служеща  и принадлежаща на Цялото. Ако егото го отъждествява стоящ по-високо от обикновения просяк, когото подминава всеки ден или пък се смята за по-нисш от Екхарт Толе, Майкъл Нютън или Ошо, или който и да било друг. Ако още не е наясно колко издълбоко трябва да изкоренява илюзиите, ако принципа на холограмата му е непознат, то тогава колкото и пъти да излезе от тялото си това ще си е най-обикновено изживяване.
Да, много интересно, изпълнено с тайствени страхове и радости, но същото чувство може да се придобие и когато седнеш да гледаш „Хари Потър и стаята на тайните” например. През цялото време си в сладостно напрежение от адреналина, преминаваш цяла гама от емоции и следва happy end.  За два часа те е нямало, забравил си за своето себе си и сега – честито  „back to reality”.
Смело споделяйте какво сте изживели извън тялото, но винаги се замисляйте с какво ви обогати или промени това. Разбира се моята гледна точка не ангажира никого да е съгласен с нея.
Аз лично съм за всякакви опитности извън и вътре в тялото стига те да носят познание, идващо от дълбината и да ни водят обратно към истинския ни дом. Всичко преживяно в крайна сметка е поредния учебен процес, разгръщащ съзнанието по спиралата нагоре.
Някой беше казал, че животът е изпит и повечето се провяляме на него, защото преписваме от чуждите листа. Трябва да приемем, че задачата на всеки е конкретно различна. Пътят обаче е общ, нарича се – Безусловна Любов, всичко останало са помощни колелца, които ще отпаднат от само себе си, когато се научим да караме голямото колело.  Smiley

Ще завърша с една руска поговорка, която много обичам:
„Върви – незнайно накъде. Донеси – незнайно какво.
Пътят е дълъг. Как ще го изминеш не е известно.”

Успех Вам!
« Последна редакция: Декември 06, 2013, 09:35:24 от Electra » Активен

Онова, което виждаш ти - е предназначено за теб. Не очаквай да го видят и другите.
pogled
Newbie
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 13


« Отговор #11 -: Декември 06, 2013, 10:58:32 »

 Kiss
Активен
Rаyfull
Administrator
Sr. Member
*****
Неактивен Неактивен

Пол: Мъж
Публикации: 449



WWW
« Отговор #12 -: Декември 08, 2013, 02:37:20 »

О, моля, благодаря за споделянето Smiley
Активен

Докато не сме на същото ниво аз (ще) съм на различно
VangelisII
Newbie
*
Неактивен Неактивен

Пол: Мъж
Публикации: 19



« Отговор #13 -: Февруари 18, 2014, 12:45:15 »

Вечните въпроси – Какво съм? Кой съм аз? Защо съм тук? Какво се крие отвъд завесата? ....... На тези въпроси може да се отговори така:Аз не съм физическото си тяло,аз съм духът който го анимира!Тук съм за да уча!Опитността извън тялото само затвърждава тези мои догатки.Иначе Електра......написаното от теб наистина те докосва.......докосва сърцето! Wink
Активен

I am not my physical body, I am the spirit that animates it
Electra
Full Member
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 139



« Отговор #14 -: Февруари 18, 2014, 01:01:32 »

VangelisII, много ти благодаря. Почувствах искреността ти, която ме докосна.  sun
Активен

Онова, което виждаш ти - е предназначено за теб. Не очаквай да го видят и другите.
Страници: [1] 2
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!